Конфликтът в Украйна наложи различни правила за студентите
Украинските студенти привикват с спиранията, написа „ BBC “. Извън Киево-Могилянската академия, университет тук в столицата на страната, група студенти-доброволци оказват помощ на нови претенденти да се запишат. Анна изяснява, че някои от актуалните студенти в никакъв случай не са посещавали час тук персонално .
„ Те бяха признати по време на C OVID пандемията, а по-късно се случи пълномащабното навлизане на Русия, тъй че в никакъв случай не са били в действителност в клас на място. Това е малко тъжно. “
Но тя и нейните сътрудници доброволци изясняват, че в този момент нещата са разнообразни, като студентите се връщат на присъствени лекции тази година макар продължаващата война. Това значи, че родителите имат още повече въпроси от нормално. Анна обобщи:
„ Доста постоянно питат дали имаме задоволително места в приютите, в случай че (децата им) дойдат да учат тук . “
А това също значи още по-голям напън върху студентите , които вземат решение дали и къде да отидат в университет .
Според разпоредбите на държавното управление по време на война никой мъж на възраст сред 18 и 60 години не може да напуща Украйна без особено позволение от управляващите. Това значи, че студентите мъже, които решат да учат в Украйна, не могат да пътуват в чужбина, до момента в който войната не свърши. И до момента в който сега студентите са освободени от набор в армията , тези правила могат да се трансформират , в случай че Украйна ненадейно се нуждае от повече мъже. Това също по този начин значи, че студентите от мъжки пол, които желаят да учат в чужбина, би трябвало да заминат, преди да навършат 18 години: от решаващо значение е, че те не могат да се върнат вкъщи, с цел да посещават лекциите, без да рискуват да останат в личните си граници.
Войната на Русия отваря разделянето сред половете в украинското общество. Лиза бяга на запад, когато Русия стартира нахлуване против Украйна предходната година, и в последна сметка се открива в Германия. Сега тя възнамерява да учи естествени науки в южния град Констанц там, на границата с Швейцария, откакто е минала наложителен курс по немски език. 17-годишното момиче се завръща за малко вкъщи в Киев, с цел да се приготви за университета.
„ Разчитам на опцията да купя нещо в Германия, тъй като те имат повече отворени магазини – доста магазини, които харес вах в Киев, затвориха “ , споделя тя, само че признава:
„ Там е по-скъпо. Така че ще икономисвам в Киев, преди да отида! “
Лиза разяснява, че от нейните 32 съученици в учебно заведение в Украйна, половината са избрали да учат в чужбина – и момчета, и девойки. Тя споделя, че студентите от нейната година са приели разпоредбите. И изяснява:
„ Това даже не се разисква. Момчетата не упрекват никого, те схващат, че това са разпоредбите и те би трябвало да се съблюдават . Но те също се пробват да изоставен – те са единствено на 16, 17, 18 години. “
17-годишният Миша не можа да реши къде да кандидатства тази година. Ето какво споделя момчето:
„ Имате доста повече благоприятни условия на други места в Европа . Имате доста повече нощен живот. За 17-годишно момче като мен желая да има някои луди неща – знам, че в Киев единственото нещо, което мога да върша след среднощ, е да си заставам у дома поради вечерния час. “
Но в последна сметка той е осъзнал, че не може да напусне фамилията и приятелите си . И изяснява за какво:
„ Родителите ми ме притискаха толкоз доста да отида някъде, тъй като може да ме вземат в армията, може да ме убият от ракета . Но мен не ме е боязън. Може би грешката е моя, само че не ме интересува, по този начин желая да пребивавам. “
Миша споделя и желанието си да остане в Украйна, с цел да се концентрира върху проектите си за бъдещето и да помогне за възобновяване на страната . Той прави електронна музика под името „ shlepok “, което значи „ пестник “ на украински, и желае да продължи да усилва наличието си тук, в Киев.
„ Голям съм оптимист за Украйна “ , твърди той.
„ С хора като мен и моите приятели… Мисля, че можем да създадем Украйна велика. “
Той не е самичък. Стефан също е 17-годишен студент, който живее тук, в Киев. За разлика от Миша, той кандидатства и е признат в университет в Полша. Но вместо да напусне страната си, той взема решение да учи отдалечено от Украйна и се е записал за спомагателни курсове в университети вкъщи.
„ Родителите ми желаеха да отида в Полша . Но аз избрах да остана в Украйна. “
Стефан не просто учи – той работи като креативен шеф на маркетингова организация, наречена Hooligan Bureau. Той ни развежда из 24-ия етаж на постройка покрай Киевския политехнически институт, където вършат офис за клиенти. Момчето счита, че няма време за губене, с цел да развива страната си. И е безапелационен:
„ Войната скоро ще свърши и ще би трябвало да възстановим Украйна . Всичко зависи от всеки един украин ец. Ние сме мощна нация и можем да създадем всичко допустимо. “
Преди войната Стефан споделя, че пътуването е било значимо за него – бил е в Европа, в Съединени американски щати, даже в някои елементи на Азия. Споделя, че към този момент е благополучен в Украйна . След като войната завърши обаче, той има проекти да пътува още веднъж.
„ Бих желал да посетя всички страни, които най-вече помогнаха на Украйна . Искам да основа план „ Благодаря за страните “ с народи, които са подкрепили Украйна, като Обединеното кралство и доста страни в Европейски Съюз. “
Това обаче ще е е второто му пътешестване и се пошегува:
„ Искам да отида в Русия и да ударя всички в лицето! “
